Проблемът с липсата на квалифицирани кадри, а понякога и с недостига на работна ръка е все по-често срещано явление у нас. Това се усеща в почти всички сектори – транспорт, обществено хранене, търговски вериги, услуги, като едни от най-страдащите от тях са туризмът и хотелиерството.

Когато българите отидат на почивка по родното черноморие, веднага могат да усетят липсата на добре обучен персонал. Получава се така, защото хората, които имат висше образование и висока квалификация, почти веднага заминават да работят зад граница, а тези, които остават в България, обикновено се примиряват да упражняват професии, които са предназначени за хора с по-ниска от тяхната подготовка или са в напълно различна сфера от тази на завършеното им образование. Просто защото няма кой да им предложи добра работа.

В основата на проблема стои това, че младите специалисти излизат от университетите с много по-високи очаквания от тези, които работодателите у нас им предлагат. Така те остават с мнението, че дори и да учат още, за да повишат своите способности, това няма да има никакъв смисъл. По този начин се получава един особен вид безработица, която реално е по-страшната – а именно структурна.

Истината е, че в момента в България има множество хотели от най-висока категория, сред които и голяма част световни марки хотелски вериги. Ясно е, че за да поддържат стандартите си, те се ръководят от добри професионални екипи – отлични управители и мениджъри, които с креативността си, с работата си и с идеите си допринасят за вдигането на качеството на туристическите услуги. Всъщност днес е съвсем лесно да разберем кои са тези хотели, благодарение на големите онлайн платформи за оценки, мнения и коментари от рода на Tripadvisor и Holidaycheck.

Къде се получават обаче трудностите? Ръководните позиции са изключително важни, но реално от тях не зависи какво ще бъде прякото качество на предлаганите услуги и как на практика ще се развият техните идеи. Тук основна роля играят администраторите, камериерките, сервитьорите, готвачите, портиерите и т.н. Именно за тях важи твърдението, че добрите кадри са отишли да работят извън България, където им се предлага добро заплащане, а тези, които са останали тук, предпочитат да изберат някоя по-добра перспектива от това да бъдат сервитьори или портиери.

По принцип текучеството на изброените позиции е нормално за хотелския бранш, но проблемът идва от това, че нито държавата чрез бюрата по труда, нито частният бизнес, нито многобройните браншови организации в туризма успяват да открият решение, а само констатират тези тревожни факти. А, както е ясно, за да бъде един хотел висококачествен, то той трябва да има висококачествени кадри на всички позиции. Все пак вкусната храна, добрата хигиена, красивите усмивки и вежливостта на персонала, обгрижването на клиента трябва да бъдат основен приоритет за всеки хотел, без значение от неговото местоположение или от броя на звездите му.

За да се повиши числото на квалифицираните кадри, които остават в България, трябва да има добра съвместна работа и обратна връзка между работодатели и образователни институции в сферата на туризма. Днес все по-малко родители записват децата си в училища по туризъм, защото не са убедени, че тази професия след това ще им бъде от някаква полза. Същият проблем се среща и при висшето образование. И в повечето случаи хората прави. А работодателите в момента по никакъв начин не полагат усилия, за да се променят тези негативни настроения.