Стилът на ръководство на мениджъра представлява симбиоза между неговите знания, умения, качества, начин на взаимодействие със служителите и методите на работа, които предпочита. Всички тези елементи, разбира се, могат да бъдат изключително разнообразни, заради което са предпоставка за наличието на много, разнородни и строго индивидуални мениджърски стилове. Но независимо от това, теорията на организацията на мениджмънта класифицира типовете ръководство в три големи групи, които са изградени върху основните характеристики на начина на работа и поведението на мениджъра.

Авторитарен стил

Авторитарният стил се отличава с подчертано централизиран тип на управление – властта е изцяло в ръцете на мениджъра и той поддържа изявена дистанция между себе си и подчинените си. Като най-често се получава така, че при вторите има пълна липса на информация за крайните цели на компанията и за това какъв точно се очаква да бъде техният принос към нея.

Като цяло огромната дупка, която се появява между ръководство и персонал, е предпоставка за нефункционалността на този стил мениджмънт. Авторитарното поведение най-често оказва отрицателно влияние върху микроклимата в екипа, възможностите за инициативност са тотално потиснати и се създава работна среда на напрежение и недоверие. А всичко това води до минимална производителност, до поява на апатия у служителите и желание за напускане на работната позиция.

Демократичен стил

Демократичният стил на управление представлява тотална противоположност на авторитарния. При него мениджърът се грижи за своя екип – работата на цялата организация се основава на взаимно уважение, на колегиалност, на доверие и самоконтрол и на взимане на решения от колектива. Лидерът делегира повече отговорности на своите служители, включва ги във взимането на важни решения, мотивира ги като засилва заинтересоваността им към крайния резултат и се старaе да използва по възможно най-благоприятния начин потенциала на всеки един от своите хора.

Либерален стил

Либералният стил на управление се характеризира с желанието на мениджъра да стимулира в пълна степен инициативността и творчеството на своя екип без да делегира постоянно своите ръководни функции. Най-характерното за либералния мениджър е, че дава на служителите си задачи, които те трябва сами да изпълнят, а неговата роля се свежда до това при нужда да ги консултира. Той се старае да създаде необходимите добри условия за работа, да определя правилата и докъде е допустима границата на отклонение от тях, да предоставя необходимата информация и да оценява резултатите, които екипът му постига.

Всеки един от тези мениджърски стилове има своите предимства и недостатъци, но може да се счита за ефективен само тогава, когато води до постигане на предварително заложените в работната програма цели.

Типове мениджмънт на екипи

Първият тип е ориентиран към целите на производство – при него работата на мениджъра е да проектира задачите и да разработи система за повишаване на производителността с оглед на ресурсите, които има на разположение. За него служителите му са инструмент за постигане на поставените задачи.

Вторият тип е ориентиран към хората – тук вниманието на мениджъра се съсредоточава главно върху хората, а не върху задачите. Той вярва напълно във възможностите на всеки един член на екипа си, за него е важно да успее да го стимулира чрез лично отношение, като го натоварва с отговорността за вземането на решения и поощрява професионалното му израстване.